На днешната дата преди 108 години в Царство България се

 
На днешната дата преди 108 години в Царство България се е родил огромният български интелектуалец Петър Увалиев, прочут надалеч отвън рамките на своята татковина. За Петър Увалиев (псевдоним Pierre Rouve) се знае от обществените източници, че е български посланик, кино продуцент, сценарист и режисьор, сценичен режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, академични учител, публицист, преводач, радиожурналист и критик. Той е един от най-влиятелните български интелектуалци- емигранти през втората половина на ХХ век.

Приживе в свои изявленията Петър Увалиев не един път говореше за познанството си с Емил Кошлуков и с нескрита наслада споделяше комплиментите си за интелекта и мозъка на тогавашния отстъпник, сегашен шеф на Българска национална телевизия.

Вчера Емил Кошлуков показа собствен персонален спомен за огромния международен интелектуалец с български генезис, а преди години отново той повдигна завесата, че космополитът Петър Увалиев е създател на една от най-обичаните български песни „ Бели ружи ”.



На 12.01, е роден Петър Увалиев. Много рядко споделям персонални истории, изключително когато са забъркани хора като него, по две - основателни за мен - аргументи:

1. Звучи ми самоуверено - за какво би трябвало някой различен да се интересува от моите прекарвания? Защо въобще да считам, че са значими?

2. Има нещо снобско и демонстративно, изключително когато става дума за известни хора. Сякаш се фукаш, че ги познаваш, англичаните му викат name-droppers на това, хора, които акцентират връзки и познанства.

Сега ще си го разреша, тъй като към този момент знам, че за положителните хора би трябвало да се приказва. Да има памет.

Незнайно за какво Петър Увалиев имаше уязвимост към мен.

На връщане от учебно заведение, за ваканциите, от време на време ми взимаше билет и хотел през Лондон (...не е нещо изключително, Емил, само че тъкмо тук, на Вашия етаж, е отсядал Йонеску...), след това сядахме в неговия кабинет или някое малко ресторантче. Той пушеше тежки британски цигари, пепелта падаше на всички места, най- към този момент върху вратовръзката му, пиехме по чаша изсъхнало шери, с нещо сладко и говорехме. И в тези диалози живееше една друга България (...това го открих, няма да ми повярвате, на битака в Кайро, автентичен манастирски ръкопис от 18-ти век...), с подбив и самоирония разказваше живота си ( - Наистина сте работили дружно с Антониони? - О, да, по времето на моето духовно проституиране в Холивуд...),в тези диалози оживяваше и друга история ( - Не, съществено? Вие сте написал тази остаряла градска ария? Та през днешния ден я знае всеки ресторантски музикант, само че в никакъв случай не съм чувал, че текстът е Ваш? - Е да, тогава бяхме млади студенти, нямахме пари, а Царят таман беше издал указа за Националното радио и ние пишехме текстове за пет гроша и две кебапчета в кръчмата до радиото, по този начин ни плащаха, по какъв начин да се подпишеш за това?), в такива диалози минаваха часове. И ето един, поради който в действителност взех решение да напиша тази дълга предистория:

Не помня за какво отново бях в Лондон. Той таман беше излязъл от предаването си по BBC, там имаше няколко минути графа. Дойде при мен, не знам по какъв начин заговорихме за това, само че ме попита:

- Вие по какъв начин си представяте Левски и Ботев?

Аз отговорих общоприетоо, както сме го учили в гимназията. Левски е уредникът, партийният секретар, прави комитети, написа доклади в тефтерчето, принципен, насочен, малко сухар и буквоядец. Ботев е революционерът, провидецът, пее и пие, очите святкат, умира на върха величаво, мощно люби и ненавижда и така нататък Увалиев ме погледна и сподели:

- А по какъв начин съгласно Вас, Емил, Левски е описал новата българска страна? Той споделя по какъв начин ще наподобява, по какъв начин ще живеем в нея, обрисува я в елементи. Той я е виждал, Емил, безусловно, тя е била пред очите му, другояче няма по какъв начин да я пресъздаде толкоз блестящо. Имал е привидение, също както Лутер вижда дявола седнал до него на леглото и спорят, Левски е бил същинският стихотворец, провидецът, оня, който вижда в бъдещето...

После допивахме шерито и той си тръгваше, с безконечния си шал, а аз се качвах в хотела си и виждах Левски, ейдетикът, индивидът с виденията...